След поставяне на диагнозарак на простатата, се прави стадиране на тумора за изясняване на терапевтичния подход. В някои случаи, туморът бива внимателно проследяван, без да се прилага лечение. Активното наблюдение включва редовно провеждане на тестове и изследвания. Когато тестовете покажат промяна на състоянието, наблюдаващият лекар може да реши да пристъпи към активно лечение. Съществуват пет основни подхода за лечение на рак на простатата.

1.  Хирургия

Пациентите в добро общо състояние могат да бъдат подложени на оперативно лечение. За рак на простатата се прилага един от следните типове хирургия:

• Тазова лимфаденектомия: при нея се отстраняват лимфните възли от таза, които се изследват под микроскоп. Ако в тях бъдат открити ракови клетки, простатата обичайно не се отстранява, а се подхожда по алтернативни схеми.
• Радикална простатектомия: при тази процедура се отстраняват цялата простата, околните тъкани и семенните мехурчета. Има два типа радикална простатектомия – ретропубисна и перинеална. При ретропубисната простатектомия, хирургът достига до простатата през разрез в коремната кухина. Околните лимфни възли могат да бъдат отстранени през същия отвор. При перинеалната процедура, простатата се отстранява през разрез в перинеума – областта между скротума и ануса. Лимфните възли могат да бъдат отстранени през отделен разрез.
• Трансуретрална резекция на простатата: при нея се отстранява тъкан от простатата с помощта на резектоскоп – тънка тръбичка с режещ инструмент на върха й, който се въвежда през уретрата. Процедурата се прилага за облекчаване на симптоматиката преди започване на друго лечение или при мъже, които не могат да се подложат на радикална простатектомия поради лошо общо състояние.

2.  Лъчелечение

При него туморните клетки биват унищожавани с помощта на източник на лъчение. Лечелечението бива два типа:

• Външно: при него с помощта на уред извън тялото се насочва лъчение към тумора;
• Вътрешно: радиоактивни вещества, запечатани в игли, зърна, или катетри, биват поставени близо до или вътре в тумора.

Във всички случаи, лъчението достига и унищожава туморните клетки. Начина на въвеждане зависи от типа и стадия на неоплазията.

3.  Хормонална терапия

Прилагат се лекарствени продукти, които спират растежа и деленето на раковите клетки. Мъжкият полов хормон тестостерон стимулира в най-голяма степен деленето на клетките при рак на простатата, така че един от терапевтичните подходи е да се блокира действието му в организма.

Хормоналната терапия може да се проведе с една или повече от следните групи лекарства:

• Агонисти на хормона, стимулиращ освобождаването на лутеинизаращия хормон: това са луепролид, госерелин и бусерелин. Те спират продукцията на тестостерон в тестисите.
• Антиандрогени: те блокират тестостероновите рецептори и не му позволяват да окаже физиологичните си ефекти. Това са флутамид, ензалутамид и нилутамид.
• Естрогени: те прекратяват секрецията на тестостерон в тестисите, на принципа на обратната връзка. Използват се рядко, поради риска от сериозни странични ефекти.

4.  Химиотерапия

При нея се прилагат лекарствени вещества, които спират растежа на раковите клетки или ги умъртвяват. Когато лекарствата се приемат през устата или се приемат венозно, те достигат до туморните клетки чрез кръвообращението. Това се нарича системна терапия. Когато химиотерапевтиците се инжектират в гръбначномозъчната течност, в орган или телесна кухина, те повлияват предимно тъканите в непосредствена близост до мястото на прилагане. Кой от двата подхода ще се приложи зависи от типа и стадия на тумора.

5.  Биологична терапия

Тя е метод за подпомагане на имунната система в борбата й срещу тумора. Нарича се още биотерапия или имунотерапия. Използват се най-вече продукти, получени по биотехнологичен път.

Освен изброените алтернативи, в момента се разработват и изпитват нови терапии. Някои от тях са:

• Криохирургия: с помощта на специални инструменти се замразява туморната маса.
• Високо интензиен ултразвук: туморните клетки се разрушават с помощта на високоенергийни вълни. В ректума се въвежда специална сонда, която излъчва вълните.
• Протонна лъчетерапия: туморните клетки се разрушават с помощта на фокусирани потоци от протони – малки, положително заредени частици.

Някои от тестовете, използвани за поставяне на диагнозата или стадиране на тумора, могат да бъдат повторени, за да се установи ефективността на лечението и състоянието на тумора. Също така, въз основа на резултатите, получени от тези тестове, се решава дали лечението трябва да бъде продължено, променено или прекратено.

Някои тестове може да бъдат провеждани на определени интервали от време след края на лечението. Това е необходимо за откриването и навременното и успешно лечение на рецидивите, ако такива възникнат.

Източник: https://www.puls.bg/