Диагностика

1. Ректално туширане:

Ректалното туширане е най-лесният и бърз метод, с който опитният уролог много бързо може да се ориентира какво е състоянието на простатата. Дълги години уролозите са разчитали изключително много на него при диагностициране на заболяването рак на простатата.

Недостатъкът на това изследване е, че то има много ниска чувствителност, т.е. с него много често се пропуска заболяването. Смята се, че с него може да се „опипа” само карцином с обем по-голям от 0.2 мл и то разположен близо до ректума, което го прави удобен, но несигурен метод. Въпреки това, всеки съмнителен при туширане участък, според Европейската асоциация по урология (EAU), трябва да се счита за абсолютна индикация за простатна биопсия, тъй като 18 % от случаите на открит рак на простатата се дължат на ректалното туширане.

  • Бърз и лесен метод;
  • Субективен;
  • С ниска диагностична стойност;
  • Тумори > 0.2 мл;

2. Ехография:

Ехографията е бърз, безболезнен и достъпен метод за диагностика на рак на простатата. За съжаление тя все още си остава ориентировъчно и насочващо изследване, което ни дава отговор на въпросите – колко е голяма простатата, каква е структурата и какво е състоянието на съседните органи, в частност пикочния мехур.
С напредването на развитието на медицинската техника се разработиха множество трансректални ехографски сонди, с които можем директно да наблюдаваме жлезата и да получим прекрасен (дори 3D) образ, тъй като от нея ни дели единствено стената на ректума. Това е т. нар. „модерно” ректално туширане. Трансректалната ехография не е от особено значение за ранната детекция на рака на простатата, но методът намира своето широко приложение при „прицелната“ простатна биопсия под ехографски контрол.

3. Простатно-специфичен антиген:

През 1979 г. след дълго търсене е изолиран антиген (протеинова молекула) от простатната тъкан, който е специфичен само за нея. Простатно-специфичният антиген (PSA – Рrostatic Specific Antigen) e единственият специфичен кръвен маркер за простатната тъкан.

Важно е да отбележим, че PSA не е туморен маркер. Това е молекула, която се синтезира и е специфична само и единствено за простатната тъкан и която при определени състояния (едно от които е ракът на простатата) навлиза в кръвното русло и повишава стойността си. РSA е простатно специфичен, а не „раково-простатно” специфичен. Това означава, че високите стойности на PSA не означават задължително карцином на простатата и обратното – ниските му стойности не гарантират липса на рак. Но, въпреки това, изследването му е от изключителна помощ за уролога, тъй като най-честата причина за покачване на стойността му в кръвния серум е ракът на простатата.

За нормална стойност на PSA в серума е приета от 0 до 4 ng/ml и при всяко негово повишаване, задължително трябва да се подозира и рак на простатата. При нива на PSA по-високи от 4 ng/ml, ако урологът прецени за нужно, може да назначи допълнително проследяване и евентуално допълнителни изследвания – простатна биопсия, която е единственият начин положително да се идентифицира наличието на рак.

4.  Биопсия на простатата

При всяко „съмнително” състояние, открито с който и да е от описаните по-горе диагностични методи, например напипана при ректалното туширане бучка в простатата, повишена стойност на PSA>4 ng/ml, която не се повлиява от проведено лечение или съмнителен участък на ехографията, би трябвало да се пристъпи към осъществяване на простатната биопсия. Преди започване на каквото и да било лечение е задължителна сигурна морфологична диагноза, а това е единственият метод, който почти сигурно потвърждава или отхвърля диагнозата рак на простатата.

Модерните ехографски апарати са снабдени с трансректални сонди, които позволяват извършване на „прицелна” биопсия под ехографски контрол, което значително подобрява чувствителността на метода, като намалява риска от фалшиво негативен резултат, когато пункционната игла мине „покрай” тумора.

5. Скенер / Магнитен резонанс:

При вече доказан чрез биопсия рак на простатата, би трябвало да се направят и допълнителни образни изследвания, които да ни ориентират до каква степен е напреднал процесът и които са необходими за стадирането на заболяването – т.е. до каква степен жлезата е засегната от тумора, излиза ли извън нея, навлиза ли в съседните органи и има ли лимфни метастази.

За тази цел са нужни „по-съвършени” образни изследвания, каквито са скенерът или магнитният резонанс.

КАТ (скенер) и магнитният резонанс са изследвания, 

които се използват по-скоро за стадиране на заболяването, при вече налична положителна простатна биопсия. Те дават възможност да се прецени, дали заболяването е локализирано само в простатата или засяга и други органи (т.е. TNM).

6. Костна сцинтиграфия

Важно е да споменем още едно изследване, което е задължително за стадиране на заболяването, а именно костната сцинтиграфия. При нея, след вкарване на радиоактивен изотоп в тялото, който преференциално се натрупва в костните метастази и с помощта на специален уред (гама-камера), се правят поредица от снимки, на които много ясно се виждат костните метастази. Ракът на простатата често дава ранни костни метастази, а наличието на такива коренно променя терапевтичното поведение, за това извършването на костна сцинтиграфия е задължително преди да се започне лечението.