Ракът на простатата е най-често диагностицираното онкологично заболяване сред мъжката популация. В повечето случаи болестта се отключва, проявява и развива след 50-годишна възраст. С нарастване на възрастта се увеличва и рискът за развитие на простатен карцином.

С повишено внимание трябва да се наблюдават мъже с фамилна анамнеза за рак на простатата и/или приемащи анаболни стероиди или вещества, повлияващи нивата на мъжките полови хормони в организма. Доказани рискови фактори са тютюнопушенето, богатият на животински мазнини хранителен режим, наднорменото тегло.

Симптомите при простатен карцином зависят от разположението на патологичния процес в жлезата и степента на разпространение на заболяването. В някои случаи първите оплаквания на пациентите са от метастатичен процес в костите и лимфните възли.

Дизурията (нарушения в урнирането) е сред първите симптоми на рака на простатата. Характерни дизурични оплаквания са чувство за непълно изпразване на пикочния мехур, промяна в струята на отделяната урина, зачестяване на ходенето по малка нужда, включително през нощта. Такива оплаквания може да отсъстват или да са присъствали и преди по повод на доброкачествено разрастване на простатата.

Хематурията (кръв в урината) или еректилната дисфункция са други възможни, но неспецифични за рак на простатата симптоми, изискващи диагностично доуточняване.

Тазова болка се появява, когато злокачественият тумор излезе от границите на простатата и инфилтрира и/или притиска околни нерви. Болки в тазовата област, гръбначния стълб и ребрата при доказан простатен карцином може да са белег на костни метастази.

Ректалното туширане е сред рутинно извършваните физикални изследвания по време на преглед, когато през стената на правото черво (ректума) се опипва простатната жлеза. Отчита се нейната консистенция (плътност) и наличието на възли. Ракът на простатата може да се прояви, както като единичен възел, така и като цялостно обхващане на органа от туморен процес, когато жлезата е с неравна повърхност и хрущялна плътност.

От лабораторните изследвания задължително е определянето на стойността на туморния маркер – PSA (простато-специфичен антиген). Кръв за изследването се взима преди извършването на ректално туширане, защото механичният натиск върху простатата повишава стойностите на маркера в кръвта. Аналогично, инструментални изследвания на уретрата (преминаваща през простатата) или анален секс в дните преди изследването са предпоставки за фалшиво завишени стойности на PSA.

Макар и да се определя като туморен маркер, наднорменят PSA не е сигурен показател за рак на простатата. Повишава се и при доброкачествено разрастване на жлезата, инфекции (простатит) и др. Освен това, не всички злокачествени тумори на простатата произвеждат маркера в голямо количество.

Ректалното туширане и изследването на PSA са „златният стандарт“ в рутинните профилактични прегледи при уролог. Само в 25% от случаите на установени отклонения при тези изследвания обаче, се доказва простатен карцином. Това показва, че тези изследвания са с ниска диагностична стойност за рак на простатата.

Окончателното поставяне на диагноза простатен карцином се осъществява след биопсия на органа. Биопсичен материал се взима най-малко от 8 места от жлезата (3 от ляв дял, 3 от десен и 2 от междинна и уретрална част).

Образните изследвания имат отношение към уточняване на разпространението на заболяването (стадирането). Магнитно резонансната томограия (ЯМР) на малък таз е удачна за оценка на това дали карциномът инфилтрира и излиза извън границите на капсулата на простатата, което има значение за лечението. Компютърната томография (скенер) с контраст на малък таз, корем и гръден кош визуализира възможните места за висцерални далечни метастази, а костната сцинтиграфия (SPECT/CT) уточнява ангажирането на костите.

Симптомите и ректалното туширане насочват към диагнозата, биопсията я доказва или отхвърля, а образните изследвания определят стадия. Документираните резултати се предават в комплексните онкологични центрове за преценка на терапевтичното поведение.